Забележителности
Манастирска църква „Св. Пророк Илия”
Църквата е паметник на културата от национално значение. Строителството на обекта може да се отнесе към ХІІ-ХІІІ век. Открояват се два етапа на дострояване на обекта, след първоначалното построяване. Етапите могат да бъдат отнесени към началото на ХІХ век и няколко десетилетия по-късно, като за последният може да се каже, че има своя писмен белег – 19 юли на лето 1869. И така, от триконхален – в началото на неговото съграждане, обектът се превръща в петконхален. Вероятно съхранил в каменната си обител спомен от стъпките на Софроний Врачански при двукратното посещение на Тетевен. И уникален, при това. В какво се състои неговата уникалност. Неговата уникалност се състои във факта, че разваленият контракт по неговото последно изписване, дава възможност да се видят отделните етапи на стенописване – факт, който не може да се срещне не само в България, на Балканите, че дори и в Европа. От манастирските обекти оцелява и т.нар. „магерница”. Изчезналите във времето обеми на Манастирския комплекс чакат своето възстановяване, съгласно съществуващия идеен проект.
Йорговата къща
Къщата е архитектурен паметник на културата от национално значение, строена през ХVІІІ век. Един от обектите, наред с Манастирската църква „Свети Илия” съхранили своята цялостност,след опожаряването на селището от кърджалиите през 1801 година. Обектът е съхранил дърворезбените тавани, мусандрите и всичко, характерно за тетевенската архитектура;
Бобевска къща
Къщата е образец на тетевенската архитектура – паметник на културата от национално значение. Обектът има точна датировка, отбелязана на един от диреците – годината 1852. Тук се среща функционалност и изящество - /мусандрите/ - /вградените гардероби/, дърворезбата, кьошковете – кътовете за отдих и пр. Къщата е собственост на наследниците на голямата фамилия Бобевски. Тази фамилия има своите личности в лицето на х. Никола х. Стоянов Бобевски – заместник- председател на Дружество по набиране на доброволци за Руско- турската война от 1877 година в Слатина /Румъния/, Иван Хаджиниколов Бобевски – опълченец, заместник-кмет на София и Заместник-председател на Опълченското поборническо дружество, както и издател /редактор/ на неговото издание - в„Юнак”, Любомир Бобевски – поет, осъден като морален подбудител след Първата световна война, автор на маршовете „О, Добруджански край!” и „Съюзници-разбойници”, ръководителят на Хор „Гусла” – Валентин Бобевски и др.
Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец”
Манастирът е паметник на културата от национално значение. Уникален обект на уникално място, прегърнал и материализирал легенда и истина в средата на ХІІІ век от Киевския княз Георги Глож, който с позволението на българския цар Иван Асен ІІ, се заселва в земите около днешното село Гложене. Манастирът се състои от цярква и двуетажни жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор, което му придава вид на своеобразен замък. От времето на изграждането на манастира днес е останал само тунелът „Просечник”, изсечен в скалата, през която единствено може да се достигне до терасата. Манастирът е приютявал Левски, Митрополит Климент /Васил Друмев/ и др.
Църква „Св. Всех Святих”
Църквата е паметник на културата. Началото на нейното построяване може да се отнесе към 1830-34 година, а нейното освещаване се извършва през 1846 година. Построена е върху подпорната стена на мястото на стара църква, съществувала до опожаряването на Тетевен. Църквата се характеризира със своята монументалност, за разлика на други църква от това време, които са вкопани в терена. Иконите са дело на различни майстори, в т. ч. и на Станислав Доспевски. Новият дърборезбен иконостас е дело на резбаря Петър Кънчев и е изработен през 30-те години на миналия век. Църковните куполи са издигнати през 1895 година от инж. Трифонов. Тогава се премахнати и вътрешните заграждения, отделящи мъжкото от женското отделения. Църковните камбани са отлети в Москва през 1875 година. Тези камбани огласяват радостта на Освобождението на 1-ви ноември и една от тях не издържа радостта и получава своята пукнатина. Това е църквата, в която и Апостолът на свободата Васил Левски изпълнява своето „Достойно есть!” през 1870 година. Иконостасът на църквата „Успение Богородично” – паметник на културата от национално значение, пренесен в параклиса на Църквата „Св. Всех Святих” след събарянето на първата. Ценен паметник, наред със съхранените икони, дело на различни майстори, в т. ч. и тетевенски такива, предшественици или следовници на Кръстьо Зограф от Тетевен.
Параклис „Покров Богородичен”
Параклисът се намира на връх Острич. Изграден от Асен Свиленов Урманов и осветен през 2007 година. Тук любителите на пейзажната фотография ще открият уникални гледки.
Исторически музей – Тетевен
Сградата, в която се помещава музеят, е построена за периода 1928-1932 година от Благотворителния комитет „Бенковски” по проект на арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов. Проектът е изработен още през 1926 година. От този период датират и призивите за събиране на средства за построяването на Дом- паметник. Призивите са от различни райони на страната, където се намират компактни маси тетевенци. Подобен пизив е отпечатан и в „Народен глас”, печатан в Америка на български език, с призив към българите в Америка. Основният камък е положен през септември 1928 година и за период от четири години Дом- паметникът е завършен. Последната еспозиция датира от 1974 година, като обхваща отделите археология, етнография и национално-освободителни борби;
Музейна сбирка „Просветилище наше”
Сбирката може да бъде разгледана в района на Църква „Св. Всех Святих”;
Художествена галерия „Тетевен”
Галерията е съхранила творби на художниците Васил Гачев, Събо Димитров, Маргарит Цанев, Калин Димитров /Рембранд/, Ценна Събова и Михаил Димитров. За начало на Художествената галерия „Тетевен” може да се счита годината 1985 година и подредената експозиция с дарените и откупени от страна на Общината творби от страна на скулптора- тетевенец Васил Гачев. Дарения по- късно галерията получи и от страна на наследниците на Калин Димитров /Рембранд/. Нов облик Галерията придоби и се превърна в своего рода хранителница на личностите на Тетевен с направената от страна на художника Събо Димитров експозиция „Тетевенци”. Тази експозиция от близо 50 платна, близките подариха на Галерията.
Връх Трескавец, гр. Тетевен
През 2008 година се сложи началото на археологически проучвания на връх Трескавец, където в продължение на около две седмици се извърши теренна работа върху около 250 кв.м. В резултат на извършените проучвания се разкри застрояване върху около 150 кв.м. и оформени стени на пет жилищни помещения. По мнение на специалисти теренните проучвания трябва да продължат, с което да се сложи край на близо вековния застой в това отношение. Проучванията по безспорен начин ще потвърдят становищата за съществуването на т.нар. „римски пътища”, укрепителни съоръжения и поселища от най-дълбока древност.
Паметникът на Георги Бенковски в м. Костина, с. Рибарица
Георги Бенковски е убит на 25 май 1876 година. Паметникът е дело на благотворителния комитет „Бенковски”, сложил своето начало на 28 август 1905 година. От разгърнатата всенародна акция и събраните средства се ражда и паметникът на лобното място. Строителството на паметника започва в началото на 1908 година /договор от 28 януари 1908 година/ и е тържествено осветен на 12 май /25 май н.ст./ 1908 година.”За да изразим за вечни времена във видима форма чувството си на почит и признателност, за да засвидетелстваме завинаги дълбоката си благодарност от името на българския народ, Комитетът вече постави паметник в Костина, над окървавения бряг, гдето угасна буйния свеж живот на скъпия за сърцето ни вожд”, е записано в програмата по откриването на паметника. Ежегодно се отбелязва гибелта на водача на Априлското въстание с провеждането на възпоменателен митинг и възпроизвеждане последните мигове от живота на Войводата.
Паметник на Сава Младенов
Сава Младенов е куриер на Левски /за Ботев, четник /един от единадесетте ботеви четници – тетевенци/. Убит в м. Козница на 21 юни 1876 година. Паметникът е изграден от Благотворителния комитет „Бенковски” и тържествено осветен през 1926 година. През 1981 година по инициатива на българските студенти, учещи в Москва, паметникът е реконструиран. Ежегодно на лобното място се провежда възпоменателен митинг и се възпроизвеждат последните мигове от живота на героя.